Д-р Десислава Вутова направи презентация на книгата и автора, която е своеобразен венец на дълъг период изследователска работа. Припомни статиите му в издания, посветени на годишнини от създаването на музея.
Представянето протече като диалог - г-жа Авджиева, която задаваше въпроси на автора.
Павлин споделя повече от 50 предания от планината и от предпланинските селища от нашия регион. Останалото е подкрепящи предания, песни и произведения на народното изкуство от всички краища на земята ни, негови хипотези за произхода на легендите и връзката им с митични предания на други народи. Става въпрос за устни разкази на хората от селища северно от Стара планина, записани от фолклористи през 19-и и началото на 20-и век. Имената на местностите и преданията са служели на скотовъдците за лесно запаметяване и ориентация в сложния терен на планината, запълвали са миговете им на отдих като душевна храна и средство за развлечение. Авторът припомни имената на Иван Марангозов, Кую Куев, Христо Попски, Георги Семерджиев, които са събирали и записвали легенди през 20-те, 30-те, 50-те, 60-те години на 20. век. В последните посочени десетилетия автори са Мирчо Добрев, Иван Пейковски, Иван Койнаков. Статията на П. Стойнов "Легенди и топоними от Троянския Балкан" е пръв опит за анализ на легендите, отпечатан в научно списание, и се смята, че тогава те попадат в обръщение. Тя е цитирана в трудове на наши учени. Стойнов прочете няколко легенди за Мара Гидия и тълкува нейния образ. Преданията за нея, брат ѝ Марко и врага Муса произлизат от античните божествени представи на хората по нашите земи. Преданията за Марко из цялата българска земя и митичните рицарски балади за крал Марко от Прилеп са два различни фолклорни масива с общ извор българският народен фолклор и преданията в нашата планина. Авторът прави подробно тълкуване на образа на нашия Марко. Той и Мара Гидия са играли своята роля в трудните за народа времена. Отговаряйки на въпрос, Стойнов мисли, че е добре да използваме митичните образи в рекламите, защото упражняват своето особено въздействие върху хората. Авторът тълкува и образа на Самодивата, в който прозират представите за тракийски женски божества, но подчерта, че образът на Мара е абсолютно оригинален и само напомня за тях. Муса Кеседжия е насилник и грабител, отвлякъл Самодивата и разсипал света на легендите в планината.
Авторът е издирил и цитирал 10-ина древни легенди, свързани с нашата планина и древната територия на България. Има фотоси на монети, чиито изображения подкрепят легенди от античните времена на днешните български земи и имат пряк паралел с предания от нашата планина.
Времето не стигна за всички желаещи да зададат въпроси. Много хора си купиха книгата и получиха автограф.
Дай Боже да има такъв интерес към произведенията и на други стойностни автори!
---
Снимки: Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства - Троян
