“Мафията на жълтите павета“ е най-новата книга на К. Тодоров и е осма част от поредицата му за българския преход след 10.11. 1989 г. Въпреки популярността на автора, Костов припомни биографията му. Калин Тодоров е роден в София през 1953 г. Завършил е право в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ . Бил е журналист в БТА, в програмата „Световна икономика“ на БНТ, във вестниците „Отечествен фронт“, „Отечествен вестник“ и на свободна практика. Отразявал е перипетиите около смъртта на писателя Георги Марков, атентата срещу папа Йоан Павел втори, падането на Берлинската стена, „нежните революции“ в България и Румъния. Баща на автора е известният политик Станко Тодоров. Той е единственият ръководен кадър в историята, изпълнявал и трите най-високи ръководни длъжности: министър-председател, председател на Народното събрание и държавен глава на България. Покрай баща си синът има възможност да наблюдава хората, които изиграват важна роля в най-новата история на страната ни още от 1956 – 57 г.: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор и Людмила Живкови, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов. Син е на изтъкнатата журналистка Соня Бакиш, от която наследява любовта към перото.
Новата книга на Тодоров е замислена като политическа публицистика. Първоначалната идея е да бъде нещо като продължение на цикъла от произведения „Зад завесите“: на соца, на прехода, на демокрацията, на „Големия брат“... Неочаквано за автора се превръща в нещо като криминален роман. Главните герои в нея са 6 трупа плюс Каскет, Череп, Феномен и Чистач. Книгата се променя, защото в нея се оглежда нашият живот.
След подробното представяне на автора Христо Костов даде думата на Калин Тодоров да говори за книгата си. Гостът призна, че предпочита да се среща с читатели в малки градове, защото в тях може да се усети пулсът на времето и на епохата. Има много добри спомени от нашия град и от Троянския манастир, където в детството си е идвал с родителите си при техни приятели. Сподели, че неговите книги са това, което мисли, че се случва, и изразяват неговата гледна точка. След 10.11.1989 г. малко на шега написва първата си книга. Основната му цел е да е интересно за всички – от университетския преподавател до хамалина и да е огледало на времето. Много хора са му се обаждали за информация за неща, които не се знаят. Според Тодоров българската журналистика, особено трите национални канала, е тотално завладяна от коопоративния бизнес. Книгите му са бягство от цензурата. Цитира мисълта на Джордж Оруел, че журналистиката е това, което не се харесва на управляващите – другото е пропаганда. Пресата е зависима от властта. Книгите на Тодоров обхващат нови процеси.
Калин Тодоров направи прогнози за предстоящите избори в България и Америка, за развоя на войната в Украйна, който ще се реши до есента. След 6 – 8 месеца ще живеем в съвсем различен свят.
Журналистът отговори на въпрос от Хр. Костов за основната провокация да напише тези книги – след 10.11.1989 г., отначало невидимо, се прави опит изцяло да се дискридитира периодът 1945 – 1980 г. Още тогава се има кампания срещу паметника на Съветската армия. Във втората глава на новата си книга авторът пише за това.
Младен Богдански помоли госта да каже нещо позитивно, а Тодоров сподели, че е непоправим оптимист, защото през 80-те години е наблюдавал в Италия как икономиката се е развивала без връзка с политиката и страната се е отърсила от мафията. Надява се, че и в България ще се случи. Това зависи от нас.
Много почитатели на харизматичния журналист бяха на срещата с него и получиха автографи за закупените книги.
