На откриването на изложбата ще бъде представена и книгата на Бочо Донев „Автобиографични бележки“, чийто ръкопис дълги години се съхраняваше в музейния архив.
Бочо Иванов Донев е роден на 30. май 1904 г. в с. Орешак, Троянско. Завършва образованието си в Художествената академия през 1928 г. със специалност живопис при проф. Никола Маринов и проф. Димитър Гюдженов. Още същата година става член на Дружеството на българските художници. През 1929 г. завършва Института за усъвършенстване на учители и започва работа в Американската прогимназия - София. Скоро след това Бочо Донев научава, че в троянската реалка има вакантно място за учител по рисуване и с охота се завръща в родния край.
През 1935–36 г. специализира графика във Варшавския институт за изобразително изкуство в ателието на Скочиляс при доц. Червински. След завръщането си от Полша Бочо Донев продължава да учителства.
Като творец рисува предимно пейзажи, битови композиции, портрети. Изявява се и в редица приложни жанрове: текстил, пирография, металообработване, керамика. Създава десетки стругарски форми, дребномебелни изделия, кутии и украси. Бочо Донев участва заедно с Петко Съйчевски, Иван Пеевски, Ганко Цанов и други професионалисти в изграждането на музейната експозиция в Троян.
По-известни негови творби са: „Нашето семейство” (1929), „Портрет на Васка Емануилова” (1929), „Хлябът” (1930), „Мотиви от Карлово” (1938, графика), „Пейзаж”, „Мома” (1959), „Пролет” (1965), „Портрет на Марангозов” (1969).
Бочо Донев урежда 16 самостоятелни изложби в София, Русе, Плевен, Ловеч, Свищов, Троян. Участва в над 30 окръжни, околийски и групови изложби в Плевен, Ловеч и Троян. Признание за труда и постигнатото в областта на изкуството е наградата – орден „Кирил и Методий” II степен, с който е отличен художникът през 1964 г.
Негови произведения се намират също в Националната художествена галерия, в Софийската градска художествена галерия, редица регионални галерии и частни колекции.
Изложбата ще продължи до 30. декември 2024 г.
Заповядайте!
---
Галерия „Серякова къща”
