Марин Стаевски е роден на 16 септември 1906 г. в село Върбовка, Великотърновска област. Произхожда от занаятчийско семейство. Семейството му се мести в Троян, където той завършва прогимназия. Завършва средно Механо-електротехническо училище в София през 1925 г. като стипендиант – сирак от Първата световна война. Става един от първите средни техници в Троян. През 1927 г. започва работа във втората централа (днес ВЕЦ Троян-2, б.а.) на Петър Кинов Балевски. От м. март 1932 г. е машинист, а от 3 април 1934 г. завеждащ централата на ВС „Троян“. През 1937 г. открива електротехническа работилница в дома на тъста си Васил Цвятков, който дълги години е председател на УС на Троянска популярна банка. По време на Втората световна война се включва в антифашисткото движение и за комунистическа дейност е въдворен в концлагера на остров „Св. Анастасия“, сега „Болшевик“, и в „Кръсто поле“ край Еникьой. След освобождаването му не е допуснат на предишната му работа и отново прави електротехническа работилница. През периода на „частната си практика“ /1942-септември 1945 г./ участва в електрифицирането на селата и обектите, извършвано от ВС „Троян“. Избран за секретар на ОкК на БКП, Троян 1940/44 г.
Онова, което изумило троянци, не е качеството на извършената работа, което наистина било на високо ниво. Сглобяването на мотора, разхвърлян буквално на площада, пред дома на Васил Цвятков, където се помещавала работилницата, станало пред очите на всички. Даже вечните зевзеци провокирали Стаевски /дребен на ръст/ да вика, за да го намерят, ако се изгуби между стотиците дребни и едри части на мотора. Основотел на електромотрния завод „Елпром“ в Троян през 1945 г. и дириктор на завода до пенсионирането си през 1968 г. Първото име на преприятието е „Елкоп“, през 1949 г. изготвя първият перспективен план за развитието на Електромоторния завод, като предвижда годишната му продукция да нарастне до 2500 електромотора и 300 трансформатора. През 1956 г. троянските машиностроители за първи път изнасят електромотори в чужбина при високо качество на продукцията. В 1961 г. завод „Елпром“ се специализира за осинхронни електромотори с малки мощности – до 3 киловати, и производствената му програма е завишена.
Стопански съвет начело с Марин Стаевски
В периода 1950/1954 г. е секретар в Околийския комитет на БКП – Троян – отговарящ по стопанските въпроси, през 1967 г. е избран за Народен представител в Народно събрание до 1971 г. Това е времето на вземането и изпълняването на отговорни решения за окрупняване на дребни предприятия и работилници, превръщането им в заводи и налагането им на вътрешния пазар. Огромна е заслугата му като непосредствен ръководител на процеса на началната индустриализация на града. През 1970 г. заводът вече произвежда по 1800 електромотора ежедневно. Продукцията на троянските машиностроители утвърждава марката на завода окончателно на международния пазар. Електромотори и трансформатори се изнасят сега в над 40 страни в цял свят. Много сили, труд и организаторски талант М. Стаевски отдава за израстването и утвърждаването на завод „Елпром“, за изпълнението на производствената му програма повече от 20 г.
Обществената му ангажираност е голяма дори и след своето пенсиониране, той е дълги години член на 19 обществени организации. Председател на клубния съвет на БПФК като борец против фашизма и капитализма, на ОбС на НТС, на Клуба на първенците орденоносци към ОбС на БПС, на Клуба на ветеран-туристите и др. За активно участие изграждането на родното машиностроене, за високи трудови успехи Марин Стаевски е удостоен със званието „Герой на социалистичесдкия труд“ с Указ № 689 от 24 септември 1965 г. (пръв носител на званието в град Троян). Носител и на ордените „Георги Димитров“, „9 септември 1944 г.“ - I ст. - 1967 г., „Народна република България“ - 1976 г. - I и II степен, „Народна свобода 1941-1944 г.“ и на множество юбилейни медали и значки. Починал през 2004 г.
---
Христо Костов
