Родена е на 6 април 1922 г. в махала Попешка на Троян в занаятчийско семейство от фамилията Кърпелски. Получава средно образование в Троянската смесена гимназия „Васил Левски“ през 1941 г., като завършва втора по успех. След това завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

По време на Втората световна война е участник в антифашистката борба, след 9 септември 1944 г. е доброволка в Отечествената война. От 1938 г. е член на РМС, а от 1945 г. - член на БКП от Димитровския набор.

От 1945 г. по покана на известния троянски учител Никола Николов е поканена да преподава природни науки в Троянската гимназия, където работи до 1950 г. Интересен момент от живота ѝ е, когато е натоварена със задачата да оглави гимназията:

На бюрото си като директор на Гимназия „Васил Левски“ – Троян

„Един ден излизаме от час с колегите и сме тръгнали за учителската стая и виждаме другаря Стефан Балевски, който беше директор в този период, нервно върви пред нас и взима стълбите по две - по три. Видя ме и ми викна: „Йонке, ела в кабинета ми!“. Аз се стъписах, казах си - какво съм направила, че да ме вика директорът.. Отивам аз, влизам в канцеларията и другарят Балевски ми казва следното: „Партията е решила аз да отида в партията, а ти оставаш тук за директор”. Бръкна в джоба си, извади една връзка ключове, откачи два ключа, подаде връзката и ми каза: „Приятен ден.“ Аз останах като гръмната, но постепенно навлязох в работата… и така до 1966 г.“.

Това ми сподели Йонка Мичева при една от срещите ни. След 9 септември, като член на Бюрото на БКП, е атестирана като гражданин и човек, и от 1958 до 1962 г. е избрана за народен представител от Плевенски окръг. Така тя става първата жена, която представлява троянци в XXIX НС. Любопитни са спомените ѝ за този период:

„Когато бях издигната за народен представител от Плевенска област, тогава осъанах силно изненадана. Как ще ходя по селата, какво ще говоря с хората… но с времето човек се очупва. Когато ние бяхме народни предтавители, не може да се сравнява със сегашното време - първо ние нямахме кюфтета, както казват. Нас ни викаха в София само два пъти годишно през пролетта и есента, за заседания ние нямахме такива привилегии както сега, тогава отивахме в парламента за три дена, като ни се даваше карта за градския транспорт и по 80 лв. за тези дни. През останалото време от годината обикаляхме селата и населените места в района, от който си избран, и се срещахме с хората“. 

От 1966 до 1970 г. по предложение на Бюрото на ГК на БКП Йонка Мичева е избрана за длъжността заместник-председател на Градския народен съвет, отговаряща за ресор „Култура и образование”, след което в периода 1970 – 1975 г. преминава на работа в ГК на БКП като секретар по идеологическите въпроси. Голям е приносът ѝ за развитието и благоустрояването на Троян от 1950 до 1975 г.

След като се пенсионира, работи на обществени начела като председател и инспектор в Комитета за държавен и народен контрол в Троян до 1985 г. В продължение на дълги години е избирана за член на ръководството на НЧ „Наука 1870“-Троян, както и за председател на комитета на демократичните жени. Йонка Мичева е с лично присъствие в обществения живот на Троян. Участва в читалищната дейност, инициатор и организатор е на популярните туристически походи, участва в дейностите на женското движение, активно се включва и в различни обществени прояви. Изключително активно участие има в Дружество „Амбарица“. Избирана е за член на Бюрото и Пленума на ГК, ОбК на БКП и за член на Пленума на Окръжния комитет на БКП - дългодишен окръжен и общински съветник. До последно остана вярна на червената идея като член на Българската социалистическа партия.

За своето активно участие в борбата против фашизма и за строителството на социализма в родиния край е удостоена с множество държавни и правителствени отличия, в това число орден „Кирил и Методий“ II степен като учител. Но най-високото признание, което е получила за своя достоен принос към Троян, е през 2012 г. по повод нейния 90-годишен юбилей, когато е удостоена със званието „ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ГРАД ТРОЯН“.

За съжаление този изпълнен с дела живот приключва на 2 януари 2020 г. в София - на деветдесет и седем години. До последно запазва бистра памет, силна воля и до сетния си дъх остава съпричастна с живота и проблемите на своя любим Троян. Името ѝ се е превърнало в емблема, която да вдъхновява и мотивира младите хора да следват примера ѝ, да се борят за идеите си. Като един доказал се ръководител, нейни са думите:

„Един ръководител не може да знае всичко. Майсторлъка на един ръководител е да може да използва възможностите на екипа, с който работи - един знае по-добре в една област, друг в друга област, и така нататък, но най-важното е да има търпение и уважение към хората!“.

Тази мъдрост е достатъчен показател за личността на Йонка Мичева, може да бъде пример за всеки един бъдещ ръководител. Тази смела жена остава в най-новата история на Троян като първата жена, избрана за училищен директор, и във времето на консервативния Троян да бъде избрана за първата жена народен представител и първата жена, заемаща административни длъжности в местното самоуправление.

Христо Костов, студент по история

ИЗПОЛЗВАНИ МАТЕРИАЛИ

1. Давидова, В., „Времето е в нас и ние сме във времето...“ Т. 1 (сборник 100 години гимназиално образование в Троян), изд. Арт Студио БМ, Троян, 2016, с. 32, 34, 62,67, 78,79, 82
2. Давидова, В., 145 години град Троян, изд. Арт Студио БМ, Троян, 2013, с.34-35, 45.
3. Маринови, М. и М. 2012 – Мария и Марин Маринови. Махала Попишка – квартал на град Троян : спомени на майка ни Йова Стоянова Цвяткова по баща Митовска, Минко Мичев Цонковски и други попишчани. Троян : [Изд. авт.], 2012, с. 42
4. Пенчева, Ж., Тончев, Т., Културно историческо наследство на Троянския край, том 6, Ловеч, 1993, с. 111
5. Борисов, Хр., Индустриалният Троян – документална хроника, изд. „Полиграф ЮГ“ АД, Троян, 2020, с. 29, 127, 267, 391-392, 423, 471-472
6. Генковски, М., Ние сме троянци, изд. Симолина 94, Троян, 2020, с. 59-60
7. Статията е съставена и от интервюта, които съм взимал от Йонка Мичева през 2018 г.