Пазителят на културното наследство на Троян

25 Фев 2024

Слово на Петко Съйчевски послучай деня на грънчаря в Троян

100 години от рождението на Петко Съйчевски

Автор: Христо Костов

През 2023 г. се навършиха 100 години от рождението на Петко Мирчев Съйчевски – човека, останал в паметта на старите троянци като борец за развиването на театралната самодейност в Троян най-вече, като стожер на музейното дело и съхраняването на народните художествени занаяти, които сме наследили от дедите ни. Житието му започва на 27. ноември 1923 г. в с. Лесидрен. През 1945 г. завършва гимназия в Троян. В края на 40-те години учи в Театралното училище в София. В периода от 1950 до 1961 г. работи в Общинския съвет – Троян, отдел „Изкуство и култура“. Нещо важно в биографията на Съйчевски е времето, когато е директор на създадения в Троян Държавен театър, който ръководи от 1956 до 1958 г.

Тук е интересно да цитирам Мичо Генковски, който пише в книгата си „Ние сме троянци“, следното:

„Три години директор на театъра е Петко Съйчевски. Съйчевски беше един от най-колоритните образи в културния живот на Троян. Мнозина помнят огромната му глава, огромното му чело, буйната му коса, побеляла от житейски сблъсъци. Често минаваше през площада като хала. Не търпеше мързела, застоялостта, леността. Обичаше движението, динамиката, бурята. Самият той често сееше бури с фантастичните си, понякога чудати хрумвания, с абсурдните си на пръв поглед намерения. По-късно се оказваше, че фантастичното е реално постижимо, че абсурдното е напълно възможно. След театъра Съйчевски ръководи музея. Трудно е да се определи кое предпочиташе повече – музейното дело или театъра. Кое му беше повече присърце – ровенето в мухъла на историята, откъдето внезапно грейваха зографски багри - или ритъмът на сцената, професионален по времето на държавния театър и любителски в читалищната дейност. Животът му даде възможност да работи с такива изявени театрални режисьори като Янаки Стоянов (откривателя на незабравимата народна артистка Невена Коканова), като Любен Гройс, Емил Бошнаков и колко още... От всички тях Петко се учи, за да използва наученото като режисьор на редица театрални и оперетни постановки на троянска сцена.“

Смело може да се каже, че най-динамичният период от живота на Съйчевски започва през 1962 г., когато се взима решение за създаването на Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства в Троян. Но от какво е породена тази идея? На 27. и 28. април 1962 г. в Троян, под патронажа на Института по изобразително изкуство при БАН, е организирана първата Теоретична конференция за състоянието и развитието на народните художествени занаяти в Ловешки окръг, придружена от изложба. На тази конференция се ражда идеята за създаването на Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства в града. След това, като доказан деец за културното развитие на Троян, за ръководител на музея е определен Петко Съйчевски, който ще го управлява в продължение на осемнадесет години. Под негово ръководство се създава и израства днешният Музей на троянските занаяти като научен, художествен и културно-просветен институт. Първите стъпки за създаването на музейната експозиция започва с основен ремонт, реставрация и адаптиране на сградата за музей, дело на арх. Тома Богданов. Автори на концепцията за музейната експозиция са: Ганко Цанов, Петко Съйчевски, Бочо Донев, Петър Хаджиев, Стефан Дачев, Иван Пеевски, Цочо Зюмбюлски, Йовка Кънчева, Андрей Андреев. Автор на художествено-пространственото оформление е художникът Иван Радев.

Друго важно нещо, което Петко Съйчевски реализира, е през 1966 г., когато се създава творческата база на музея, известна под името „Ателие на троянските майстори”. Основната задача на тази организация е да съживи и развие троянската занаятчийска школа в икономическо и в естетическо отношение. Броят на майсторите в Ателието непрекъснато се увеличава и през 1988 г. в него работят повече от 120 майстори на различни занаяти, като голяма част от продукцията се реализира в чужбина. Занаятчийските изделия участват в редица изложби у нас и по света. Най-важният момент за музейната иституция е на 3. октомври 1968 г., когато по случай 100-годишнината от обявяването на Троян за град академик инж. Ангел Балевски (тогавашният председател на БАН) открива новата експозиция. Церемонията е уважена и от представители на държавното и партийно ръководство на страната начело с държавния глава Тодор Живков. Дейността на Петко Съйчевски е един голям принос за развитието на музейното дело в града. Но дори и след пенсионирането си Съйчевски не се оттегля от обществения живот – в периода от 1980 до 1982 г. е привлечен като сътрудник в Националния исторически музей.

Петко Съйчевски развежда Тодор Живков из музейната експозиция 1968 г.

За дейноста му като директор на Музея е интересно да се разгледа статията „Човекът-стихия“ отново на Мичо Генковки, който пише следното:

„Постоянно, като вулкан, някогашният директор на Музея на занаятите и председател на читалище „Наука” в Троян (1969/1970 г.) изригваше идеи за развитието на Музея, за обогатяване на културния живот в общината. Ако днес в центъра на града ни има две прекрасни музейни сгради, то в голяма степен те са заслуга на Петко Съйчевски. Той създаде Ателието на народните майстори. Заедно с Иван Николов утвърдиха Задругата на майсторите, а с Найден Нешков развиха идеята за изграждане на Националното изложение на занаятите в с. Орешак. По-старите майстори на народни занаяти още помнят колко срещи с изкуствоведи, с етнографи, колко лекции, беседи, филми организираше Музеят, за да насърчи творческата същност на ваятелите на глината, дървото, метала... Всеки месец нашите народни майстори имаха среща с утвърден специалист, който им оказваше неоценима методическа помощ в техните творчески търсения. На всеки две години се организираше конкурс „Троянски майстор”, в който участваха творци от цялата страна. Незабравими останаха ежегодните декемврийски чествания на Деня на майстора. И наред с това трябваше да се редят нови експозиции в реставрираните къщи музеи на Иван Хаджийски, Власи Власковски, Минко Николов, Спас Балевски, Иван Шошков. В Серяковата къща беше открит Художествен отдел на Музея, който през последните години много успешно прерасна в Художествена галерия и днес е самостоятелно културно средище. Петко Съйчевски беше събрал много всеотдайна и способна група музейни специалисти. Освен незаменимия Ганко Цанов по онова време заедно с него работеха Стоянка Чолакова, Пенка Петрова, Пенка Голийска, Тотю Тотевски, Величка и Енчо Ганковски и др. А вечер, когато хлопваха вратите на Музея, Петко пресичаше площада и се захващаше с читалищната дейност. Беше председател, беше режисьор на няколко театрални и оперетни постановки, беше организатор на концерти и спектакли. С каквото и да се захванеше, вършеше всичко с жар, всеотдайно, вдъхновено. Беше неуморим.“.

След изложеното по-горе може смело да заключим, че идеите на Петко Съйчевски за съхраняване на културното наследство на Троянския регион са мащабни. Амбициите му за съхраняването на градската памет най-добре се разкриват в писмените документи, които са останали след неговото управление. Нито за миг той не си представя, че това наследство ще се управлява от някого другиго освен от Музея на занаятите. Съйчевски го вижда като най-важна институция по опазването на архитектурните и историческите паметници в Троянската община. От някои документи става ясно, че съвсем не е угодничил на местните власти, най-вече на местната общинска власт (тогава Градски народен съвет). Съйчевски инициира, води битки за намеренията си за опазването на архитектурното наследство в Троян, но не намира подкрепа, а може би и достатъчно експертна помощ около себе си, заради това, за огромно съжаление, голяма част от идеите му остават нереализирани. Въпреки всичко постиженията на Петко Съйчевси са оценени на най-високо ниво: два пъти е награден със значка „Отличник“ на Комитета за изкуства и култура и е отличен с орден „Кирил и Методий“ – II степен. Жизненият път на първия директор на Музея на занаятите завършва през 1995 г. на седемдесет и две години. Оставил е диря на един боец за културното развитие на Троян през втората половина на XX век.

---

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Станчева, Т., 50 години Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства, изд. Фабер, В. Търново, 2012, стр. 150.
Давидова, В., Театърът в Троян, изд. Респект, Троян, 1998, стр. 25.
Давидова, В., Пътят на читалището – 150 години читалищна дейност в Троян, изд. НЧ „Наука 1870“, Троян, 2023, стр. 126; 265.
Станчева, Т., Петко Съйчевски - 90 години от рождението му, в-к „Троянски глас“, бр. 46, 2013 г.
Генковски, М., Ние сме троянци!, изд. Симолини 94, Троян, 2020, стр. 23-24.
Генковски, М., „Човекът-стихия от Голяма Желязна“, в-к Троян 21, 2013. https://statii.troyan21.com/2013/12/blog-post_12.html
Генковски, М., Троянолюбие, изд. Симолини 94, Троян, 2020, стр. 32-33.
Вестник 21, Тато в Троян за честването на 100-годишнината на града. https://statii.troyan21.com/2018/10/100.html