Христина Банева: Не позволих на лошотията да ме откаже от това, в което вярвам

Христина Банева - икономист Христина Банева - икономист Снимка: Facebook

Равносметката на Христина Банева, икономист, работи като администратор хотел

Годината за мен бе изключително наситена с емоции - както положителни, така и отрицателни. В самото ѝ начало, излизайки на разходка в снега, моят син беше нападнат от куче. Няма как да опиша страха вътре в себе си, докато се опитвах да махна кучето от него и впоследствие да застана така, че да поема втория опит за нападение. Няма как да пресъздам емоцията, докато го карах в Спешното, после в друго Спешно в друг град, после операцията и т.н. Не го пожелавам на никого. Тъжно е някак да се сблъскаш с безотговорното поведение на хората, които свободно бяха пуснали животното. И точно в този момент трябваше да взема решение как да продължа. Дали да се обвинявам за станалото, или да поема друг път, предложен от интересен човек, и да се боря за промяна. Избрах другият път и това преобърна живота ми.

Паралелно с това се опитвах с моите колеги и да подготвя проекти, за да продължим да работим за по-добрата визия на малките населени места. От три подготвени проекта спечелихме изпълнението на един. Преминах през три предизборни кампании, заставайки до човек, в когото вярвам. Последваха дни на много работа, почти никакво време за сън, пътувания, срещи с хора, които не съм си помисляла, че мога да видя, камо ли да се запозная с тях. Моят син спечели награда от Светия Синод. В този момент бях най-гордият човек на света. С много труд успяхме и да завършим проекта.

После трябваше да се справя с предателство, подмолност, лоши думи и лошо отношение.

 

Но успях да надживея лошото в хората. Когато се опитваш да направиш нещо хубаво и добро за всички, винаги се намират хора, които да се опитват да опорочат това, за което се бориш. Радвам се, че успях да превъзмогна тази лошотия и да не позволя да ме откаже от нещата, с които се занимавам.

За себе си научих, че мога! Мога да се справям на няколко фронта с различни неща на високи обороти. Научих, че има хора, които си заслужават усилията ми. Научих се да бъда по-дипломатичен и спокоен човек. Научих се да гледам на нещата от друг ъгъл. Научих, че доверието е много относително нещо и трябва да подбираш хората, на които го даваш.

Научих, че въпреки всичко има едно-единствено място, на което искам да бъда: при хората, които ме приемат такава, каквато съм.

Научих, че във всеки един от нас има добро и лошо. Въпросът е ние самите на кое ще позволим да надделее. Не искам да съдя никого за действието или бездействието, всеки има право на избор къде да бъде и какво да прави. Надеждата ми е да успяваме да даваме добри примери и да се надяваме, че ще дойде момент, в който всички ние ще станем малко по--добри хора. Звучи много идеалистично, но имам надежда.

Горда съм, че въпреки всичко успях да остана себе си.

---

Христина Банева

Споделяне