Моята равносметка за тази година. Като суха статистика - общо 10 състезания и един опит по Ком-Емине. Най-късото ми състезание беше крос “По стъпките на Васил Левски“, което всяка година се провежда през февруари, като стартът е в Троян, а финалът - в село Орешак при Троянския манастир. Участвах на 8 км, като трета поредна година успявам да си подобря времето /2019 - 33:56; 2020 - 31:26; 2021 - 30:17/. Радвах се, че бях в добра форма и състезанията през годината тепърва започваха. „Търново ултра 71 км“, първо място, „Златица трейл 32 км“, второ място, „Ратку Кладница Витоша 100 км“, трето място, „Балкан скай 14 км“ - второ място; „Персенк ултра 160 км“, първо място, „Пирин Екстрийм 38 км“, пето място, „Беласица скай рън 32 км„ - второ място. Имах и един опит за скоростно преминаване по най-дългия туристически маршрут в България, наречен „Ком-Емине“, с дължина над 560 км, като аз успях да измина 350 км, след което прекратих опита, но както се казва, животът е пред мен.
Може да се каже убедено, че успях да изпълня планираното. Дори мисля, че успях да преодолея неща, от които ме беше страх. Главната цел за годината бяха „Витоша 100“, „Персенк ултра 160“ и „Пирин Екстрийм 38 км“. След много силното бягане на най-масовото състезание по планинско бягане в България, наречено „Витоша 100“, където след много часове тренировки успях да се класирам на подиум, бях много мотивиран за бъдещите стартове. Месец след това стартирах предизвикателството „Ком-Емине“, където преодолях доста страхове и макар да не успях да стигна крайната цел, вече бях доста по-спокоен за предстоящото състезание, което беше с дължина от 160 км в Родопите. Там си изпълних целта, която отново беше подиум. След което имах 20 дни до Pirin Extreme, където, макар и да не бях достатъчно възстановен, исках да участвам, защото това е състезание по скайрънинг, в което има международно участие и конкуренцията е много по-силна от другите състезания. Завърших на пета позиция, но бях доволен, че успях да изпълня целта си за годината.
В ултрамаратоните, където километрите понякога стигат до безкрая, доста често битките не са с другите участници, а със самия себе си. След като направих доста такива състезания, най-важният урок е, че „Има ли желание, има и начин“. Също така, след всяка битка, в която тялото казва, че не може повече и просто трябва да спре, аз се опитвах да се мотивирам психически и всеки следващ път ставах все по-силен.
Винаги съм бил скромен и разбира се, това е изключително важно, за да можеш да си дълги години в спорта. След „Витоша 100“ една треньорка ми каза: „Ти си страхотен талант, изпъчи се малко повече!“. Тогава за първи път успях наистина да си повярвам и да се почувствам като победител. Дотогава винаги след всяко състезание имах чувството, че съм постигнал нещо лесно, и не си вярвах достатъчно. Това качество, което изградих, не знам как да го опиша, но ме направи по-силен и започнах да си задавам много въпроси, свързани с бягането, на които след всеки отговор се крие нещо ново. Това ми помага да се развивам.
В момента съм студент втори курс във Великотърновския университет, като специалността отново ми е свързана със спорт /Педагогика на обучението по физическо възпитание/. Сутрин и вечер имам доста свободно време и винаги се опитвам така да си разпределя времето, че да има време за тренировка. Мисля, че всеки един човек, колкото и да е зает, винаги може да отдели по 1 час на ден, за да отиде да спортува. Винаги съм се подчинявал на това, че трябва да има баланс в живота, и дори да е трудно, се опитвам да намеря време за всичко.
Кое ме направи различен от връстниците ми? На първо място е важен примерът на родителите. Моят баща от много малък ме води по планини, което страшно много ми харесваше. В един момент с него си казахме „дали не може да опитаме да бягаме в планината“ - и така започна всичко. За баща ми първото състезание беше кросът “По стъпките на Левски“ и един ден реших и аз да се пробвам в това състезание. Така започна всичко. Както и това, че от малък съм ходил много на туризъм, също много ми помогна за планинското бягане. Радвам се, че семейството винаги ме е подкрепяло във всяко едно начинание.
За Новата 2022 г. си пожелавам да бъда здрав, защото това е най-важното. Пожелавам си също така да довърша започнатото от 2021, защото знам, че мога и искам да опитам отново Ком-Емине, колкото и трудно да е.
На читателите мога да пожелая също да бъдат здрави и никога да не се отказват от целите си.
---
Христо Минков - ултрамаратонец
