Един спомен, макар поизбледнял, се е запечатал трайно в паметта и съзнанието ми. Трябва да е било 1979 година, трети март. Тогавашните първокласници, ежегодно на знаменателната дата на Освобождението, пристъпвахме в редовете на „Чавдарчетата“. За по-младите днешни поколения е малко трудно да се обясни, но това бе първото стъпало в идеологическото оформяне на тогавашните социалистически личности. Под яките на чисто белите ни ризи завързваха синя връзка, на малките ни главици поставяха хубав бял калпак с   метално лъвче-значка  отпред и след като изричахме клетва-обещание да служим  вярно и достойно на Родината, бяхме приемани в редовете на отрядите „Чавдарче“. Церемонията,  извършвана не къде да е, а в сградата на бившия конак в центъра на Троян, явно  е направила силно впечатление на селянчето от Орешак! Оттогава са и първите ми спомени за Троян и градския площад, който тогава изглеждаше малко по-различно. (Впрочем имам и по-раншни спомени за Троян, но те са преди всичко от градската болница, която се налагаше често да посещавам, я за превързване на спукана глава, я за зашиване на порязан крак или ръка.)

Гражданска инициатива в Орешак набира скорост в търсене на решение по един крайно наболял проблем – състоянието на главната улица „Стара планина”.