Троян - Сърцето на Балкана, в предаването "Богатствата на България" по bTV може да се види по обяд на Велика събота. Това е хубава реклама на нашия град.

Троян е представен като сърцето на България - символ на вярата, център на българщината, пазител на богатствата на България, богатствата на Троян и региона. Може да видите външния поглед към него от 12:30 часа по bTV.

Да се говори за Троян днес вече е престиж. Естествено, кулминацията на това говорене беше през юбилейната 2018 г. След великолепните тържества все ми се струва, че нещо е останало в сянка или е потънало в забрава. Имена и събития като че ли никой не иска да изкара на сцената, а те са знакови за общината и региона. Героите, творили събитията, и оставили следи в пантеона на града са стотици, дори хиляди. Давам си сметка, че след толкова години представата за тях е биполярна, но стената на славата е само една. Наш е проблемът с какви измерения ще подходим към личните и обществените съдби на именитите троянци от миналото и днес. Защо да не можем да ги срещнем в един клуб – достойните хора нямат възраст. На фона на безобразното управление на държавата днес, на фона на материалните и духовни дефицити, на фона на демографския срив да говорим за преуспяващия Троян е направо нелепо. Налице е подмяна на ценностите. Качествените хора са извън борда. Това не е от вчера. Бедата е, че ни липсва доблест, за да го признаем, и -  кураж да се захванем с промяната. Културните ни пластове се оказаха много рехави и вместо да строим социален капитализъм подхванахме феодализма. Отново на преден план излезе сблъсъкът между труда и капитала. Фабриканти и предприемачи възродиха потосмукачната система на Тейлър. 30-годишно пътуване до никъде, нескончаемите обвинения за провали и отляво, и отдясно обезкръвиха нацията и я доведоха до отчаяние. Прослойката от помазани, която живее на друга планета, нехае и непрекъснато хвърля димки – колко сме добре. Логореята на тема магистрали, нефт и газ се оказва само притурка към мрачния воал.