Десетки жители на Троян се събраха в централната градска част, за да отбележат 148-ата годишнина от битката за Троянския проход в Руско-турската освободителна война. Тържествената церемония се проведе пред бюст-паметника на генерал-лейтенант Павел Карцов, командващ руските части по време на битката.

На 7 януари 2026 г. (сряда), от 12:00 ч., жителите на Троян ще се съберат пред бюст-паметника на генерал-лейтенант Павел Карцов в центъра на града, за да отбележат 148 години и да почетат героите от славната битка за Троянския проход при Орлово гнездо – Курт Хисар. Това събитие е традиционно за троянци и отбелязва едно от най-тежките и значими сражения по време на Руско-турската освободителна война.

Десетки жители на Троян се събраха в централната градска част, за да отбележат 147-ата годишнина от битката за Троянския проход в Руско-турската освободителна война. Тържествената церемония се проведе пред бюст-паметника на генерал-лейтенант Павел Карцов, командващ руските части по време на битката.

На 7 януари 2025 г. (вторник), от 12:00 ч., жителите на Троян ще се съберат пред бюст-паметника на генерал-лейтенант Павел Карцов в центъра на града, за да отбележат 147 години и да почетат героите от славната битка за Троянския проход при Орлово гнездо – Курт Хисар. Това събитие е традиционно за троянци и отбелязва едно от най-тежките и значими сражения по време на Руско-турската освободителна война.

Навършват се 143 години от битката за Троянския проход, която донесе на троянци дългоочакваната свобода. И през настоящата 2021 г., макар и в по-малък състав и не толкова тържествено, ще отбележим събитието и ще почетем паметта на загиналите войни, които завинаги ще останат в прегръдката на Балкана.

Днес, 7.01., директорът на Музея Елеонора Авджиева припомни на събралите се пред паметника на ген. Карцов важни исторически факти от битката за Троянския проход. Ценното в нейното слово беше най-напред проследяване пътя на троянци към Освобождението – борба за нова просвета, църковна независимост, формиране на ново национално съзнание. Интерес предизвика разказът ѝ за специфичната художествена изява на тези процеси. Възкреси в съзнанието на троянци образа на лъва, затиснал с лапите си безпомощно човече с фес, дело на новоселските марангози Йонко и Никола Матееви в църквата "Свети Николай Мирликийски Чудотворец" в с. Гумощник. С тази метафора изкусните майстори изразили предчувствието си за скоростно възкресение на българската държава. Неизвестен за мнозина вероятно е фактът, че през 40-те години на 19-ти век орешачани всяка сутрин носели пресните си яйца на Захарий Зограф за боите, с които рисувал стенописите в църквата на Троянския манастир. Дарявали и пари, за да засияят образите на български светци и владетели. Разказа и за каната на неизвестен троянски майстор, на чието устие изписал 1878. Оживяха образите на заможните съдържатели на ханове Васил Спасов, Васил Бочев, Иван Казанджиев, посрещали и изпращали революционери и апостоли. Укривали ханджиите и бунтовни, опасни книжа. След това емоционално встъпление г-жа Авджиева проследи хронологията на събитията, довели до освобождението на Троян.