Трябва да отбележим, че идеята за „Театър под звездите“ е на Васил Василев и от няколко години подред, той организира на трупата и публиката такова невероятно преживяване.
Гостите в с. Раювци останаха възхитени от пищния спектакъл и невероятната организация. Публиката беше разположена върху бали сено подредени амфитеатрално, покрай три огромни хайдушки огъня на самата поляна. И там от архаиката на времето изведнъж оживяха сенките на стари времена. Като с машина на времето публиката се пренесе в едно малко балканско село, във време, когато народът, поотърсил се от турското робство и преживял Голямата война (Първата Световна), започва да забравя чест и дълг към рода си и към България. Заслепени от алчност, героите всячески се опитват да се докопат до несметните богатства на Вълчан Войвода, като забравят, че златото, събирано по време на хайдутлук е кърваво и наречено единствено и само за възраждането на България. Сиреч да се наеме още войска за освобождението на родината и да се образоват людете, за да може сетне да се поведе разумно България към нейното благоденствие и независимост. От пепелта на времето идва в разказа и самия Вълчан Войвода. Заедно със своите съратници Поп Мартин и Алтън Стоян, макар и вече предали Богу дух, те все още бродят по земята българска и пазят голямото си съкровище, за да не попадне то в измекярските ръце на ония, които ги води единствено лакомията и ги е еня само за собствените им търбуси.
И публиката, поела на това пътешествие, с отворени сърца поемаше всяка дума от тази история, а на финала аплодисментите отекваха дълго, понесени от ехото на Еленския балкан.
Атмосферата, която създадоха театралите на това магично място в с. Раювци, толкова автентично-истинска, завинаги ще остане в душите и сърцата на хората. От една страна видяхме нравите и порядките на отколешните хора, и от друга – жаждата на Войводите за борба срещу поробителите и невежеството.
Това, че публиката дълго време след края на спектакъла, макар и в доста хладната вечер, не бързаше да си отива, а развълнувани се разхождаха около артистите – едни притихнали, смълчани, а други живо обсъждаха току-що видяното, ни дава още един повод да благодарим на Васил Василев и на Театралната трупа на Орешак за превъзходно свършената работа.
Пожелаваме им здраве и много успехи в борбата им срещу халтурата, чуждопоклонниците и в стремежа им да запазят чиста и неопетнена България на българите!
Донка Василева
(секретар)
Нека помним и сведем глави пред делото велико на Вълчан Войвода! – кръвожаден Вълк – радетел за свободна, независима България!
И не бойте се, че вероотстъпници, вероломци, мекерета от историята щат да го затрият!
Небето знае и Земята помни! Земята, дето ние газим днес! Небето, дето днес ни съзерцава и в което нашите молитви се издигат! Небето и Земята на Вълчан Войвода! Небето и Земята на България!
