Така се чувстваха малкото троянци по време на срещата с писателя в зала „Форум“ на 22 ноември от 18 часа.
Разбраха, че връзката му с Троян са неговите кумове - Любомир Левчев и сегашният - художникът Владимир Киров. Последният представи автора като будната част от обществото ни - не търпи несправедливост, за което даде примери.
Новата книга „Отворени писма до България“ съдържа есета, публикувани най-напред във Фейсбук.
Със странното си чувство за хумор Христо Стоянов сподели, че е такова говедо, защото е заченат по време на Априлския пленум. Разказа за тежки моменти от живота си, свързани с дейността му на разследващ журналист и издаването на „Скритият живот на една помакиня“ и „Копелето/евангелие от Юда“.
Издава сам книгите си, за да контактува с хората и от това живее. Прочете отворените си писма до Румен Леонидов, Стефан Цанев и анализ на стихотворение от Георги Господинов. Изразява своето отношение, напълно различно от хвалебствията за тяхното творчество. Открива противоречия във „Фашизмът“ на Желю Желев, в „Самуил“ на Антон Дончев, в романите на Вера Мутафчиева. Във връзка с размислите за абсурдите в литературата, които отблъскват младите хора, прочете анализа си на стихотворение от Георги Господинов за настъпения охлюв. Контраст на размислите дотук бяха топлите думи на Христо Стоянов за „изумителния мъдрец“ Валери Петров, за любимия му поет Александър Вутимски. Рецитира стихотворения от Усин Керим, Пеньо Пенев, Камелия Кондова и своето стихотворение „Влакът“. Писал е стихове до 40-ата си годишнина, защото мисли, че няма български поет, който е написал нещо стойностно след това.
Замисля книга за морала на българската интелигенция, която според него е унищожена от Борис 1-ви с избиването на 52 рода от аристокрацията. Заради тази голяма трагедия в България има само отделни интелигентни хора. Силните са останали в родината си, а емигрантите са слабата кръв.
Стоянов представи романа си „Разпад“, в който пресъздава живота на 12-годишно дете, чийто баща е сменил пола си. Текстът е написан така, че не може да се разбере дали героят е момче или момиче. Това е единствен опит в нашата литература.
Творецът владее руски, сръбски и виетнамски език, от които прави преводи. Книгите, които чете, иска да го изненадат, защото трагедията на българския писател е, че не знае за какво пише.
Поканата за тази среща обещаваше, че дошлите ще разберат защо България е написана с малка буква в заглавието на новата книга. Не стана дума за това, но читателите ще могат да си отговорят и сами!
