#За него спортът беше живот и предизвикателство
Има хора, за които времето е непрекъсната живителна пътека към градивното - труд, с осъзната съзидателна отговорност, стремеж да оставят най-красивите си достойнства в аналите на една непреодолима любов към родния град и всенародната радост - спорта. Такъв е в своята същност незабравимият троянски спортен деятел, обичаният от всички Минко Манговски, който дълги години беше моторът на спорта и футбола в Троян. При това без да парадира с колосалното си участие в тяхното развитие, за разлика от безпардонните живитурковци под нечий “чадър” днес, здраво прикрити зад доходното безхаберие.
Минко Манговски бе топла душа. Много скромен, тих, изключително трудолюбив и градивен, спечелил навремето голямото и безрезервно доверие на централните институции, БСФС и Българската федерация по колоездене. Именно в този период троянското колоездене достигна “хималайския си връх” - двама победители в Обиколката на България (Лалю Цочев - 1963 г. и Борис Бочев - 1964 г.) и републиканската титла на шосе на юношата Минчо Лазаров, за да дойде след тях ерата на ненадминатия троянски майстор на педалите Бойко Ангелов. Разбира се, по-късно Троян стана притегателен център и е такъв за редица известни български колоездачи, които с фланелките на “Хемус” продължиха тази традиция.
Манговски тежеше с авторитета си и пред тогавашния ЦК на БКП и Министерския съвет: познаваха го навсякъде, вярваха му, а той тичаше за общото, за града. И ако сега, години след неговата смърт, отново се връщаме с благодарност към личността на Минко Манговски, то поводът не е само годишнината от рождението му (ако беше жив, наскоро той щеше да навърши 80 години), а за да запознаем младото поколение троянци и спортисти с една необикновена, голяма личност, за която спортът беше живот и предизвикателство.

Избран за председател на ДФС “Чавдар” през 1960 г., Манговски лично дава идея, ръководи планирането, подготовката и строителството на най-големия спортен обект и днес в нашия град - стадион “Чавдар”. Той е завършен предсрочно и Минко Манговски е награден със значка “За спортно строителство”. През годините, докато ръководи дружеството, то укрепва организационно. Наред с масовизирането на футбола (във всяко предприятие има отбори и се организират градски работнически първенства), силен тласък се забелязва при волейболистите, достигнали до републикански първенства, своето място трайно заема любимата на троянци баскетболна игра, а колоезденето изкарваше младо и старо по улиците и на площада. Това биха празници - любими и очаквани.
Но с футбола гражданите на Троян се преобразяваха. С непримиримия си нрав Минчо търсеше пътища да го изведе на заслужено място в родната йерархия. Пресен е споменът от квалификациите на “Чавдар” в София с Милковица. След получено равенство в първата среща (тогава бе скъсан далакът на най-добрия на нападател Колев и бе опериран в “Пирогов”) с гол на влезлия в игра Васил Димитров (Фоско) играещ треньор, на другия ден трябваше да се играе нов мач на стадион “Народна армия”. Десетки привърженици на двата отбора прекараха нощта на открито, а Манговски и д-р Кожухаров заминаха спешно да събират вечерта членовете на футболно-съдийската колегия. Победихме и поехме през зона “Мизия” към “Б” РФГ. Така още повече далновидният ръководител и вещ организатор Минко Манговски свърза завинаги името си със стремителния устрем към трайните успехи на троянския спорт.
---
Христo РАДЕВ
