Житието на Петко Съйчевски започва на 27. ноември 1923 г. в с. Лесидрен. През 1945 г. завършва гимназия в Троян. В края на 40-те години учи в Театрално училище в София. В периода от 1950 до 1961 г. работи в Общинския съвет – Троян, отдел „Изкуство и култура“. Нещо важно в биографията на Съйчевски е времето, когато е директор на създадения в Троян Държавен театър, който ръководи от 1956 до 1958 г. Тук е интересно да цитирам Тотка Станчева, която пише следното за дейността на Петко Съйчевски през този период от време:

„Започвайки своята трудова биография в Общинския съвет – Троян, в отдел „Изкуство и култура” през 1950 г., през самодейния, държавния, оперетния театър, като директор на новосъздадения Музей на занаятите през 1962 г., целият си живот Петко Съйчевски отдава на културния живот на Троян.

От читалището всъщност започва творческата дейност на Петко Съйчевски. Там в самодейния, в държавния, в оперетния театър той е режисьор на десетки постановки. Началото е оперетният спектакъл „Волният вятър” от Дунаевски през 1952 година. Петко Съйчевски е режисьор. Диригенти са Константин Михайлов и Иван Цанков. Постановката има рекордните за тогава 29 представления, три от които са изнесени в Ловеч. „Волният вятър” се оказва и трамплинът, който изстрелва Минко Босев – тогава участник в оперетата, в трупата на Музикалния театър „Стефан Македонски” в София.

През 1968 г. пак под режисурата на Петко Съйчевски е поставена оперетата „Българи от старо време” от Асен Карастоянов. Диригент е друга забележителна личност в културния живот на Троян – Владимир Парушев. На Третия републикански фестивал „Българи от старо време” печели І място, 7 индивидуални златни и 2 сребърни медала.

Оперетните спектакли, за разлика от театралните, ангажират голям брой участници – актьори, оркестранти, балет, корепетитори. Огромно е значението и отговорността на режисьорската работа. С нея Петко Съйчевски се справя блестящо. На страниците на в. „Троянски глас” от 1968 г. намираме следната оценка на неговите способности: „Режисьорът Петко Съйчевски умело и убедително изнася психологическата драма на образите, като има под внимание винаги промяната във фиксажа. Музикалният ритъм се променя, мелодраматичният момент се сменя с креслив или съвсем тих речитатив, а темпото на действието остава неизменено. Открояването на тази нюансировка е едно от достойнствата на режисьорската работа. Съйчевски се справя успешно и с една друга особеност, специфична само за операта и оперетата: въвеждането и отвеждането на персонажа (масовите явления). Тук в интерпретацията, която безспорно зависи от динамиката на действието, той не допуска никакво съмнение в решението, въпреки непригодната за това с механични приспособления сцена. Масовите движения не се нарушават от никакъв сценичен ефект.”

Друг важен елемент от биографията му е това, че по негова инициатива през 1954 г. Околийският народен съвет взема решение за създаване на Троянски народен театър – държавен театър, съществувал до 1964 година. Три години (1956 – 1958) Съйчевски е негов директор. На страниците на сп. „Театър” от 1960 г. стои категоричната оценка за дейността на театъра на театралния критик Северина Гьорова: „Репертоарът на театъра е разнообразен и доста сериозен за един млад, сега укрепващ колектив: „Ивайло”, „Франческа да Римини”, „Майка на своите деца”. Личи стремеж към самостоятелност, към напрежение на силите, което ще помогне за творческото израстване на колектива. Радостно е, че младият театър работи много български пиеси от съвременни автори, и то не само пиеси, изпитани вече на сцените на други театри. Той се опитва да утвърди на своята сцена съвсем нови български творби. За пръв път в страната троянският театър постави ”Сватба” от Кл. Цачев.” За 10-те години на своето съществуване театърът представя над 50 пиеси и изнася над 2000 представления – в Троян и на гастроли.

Интересно е да се отбележи това, че паралелно с професионалния и оперетния театър своята дейност не прекъсва и любителският театрален състав при читалището. Най-сериозно постижение на театралите самодейци е комедията „Криворазбраната цивилизация” на Д. Войников, играна през сезон 1960/1961 година. Постановката е дело отново на Петко Съйчевски. Любителите актьори показват рядка ансамбловост, верен мизансцен. Внушителни са актьорските превъплъщения. По общо признание „Криворазбраната цивилизация” е сред най-добрите изяви на любителите-театрали в Троян изобщо, и то при съществуването на държавен професионален театър в Троян.

Когато се пише подобна статия, е интересно да се отбележат спомените и личности, които са работили с лицето Петко Съйчевски, затова тук ще представя спомена на Мичо Генковски, който пише в книгата си „Ние сме троянци“ следното:

„Три години директор на театъра е Петко Съйчевски. Съйчевски беше един от най-колоритните образи в културния живот на Троян. Мнозина помнят огромната му глава, огромното му чело, буйната му коса, побеляла от житейски сблъсъци. Често минаваше през площада като хала. Не търпеше мързела, застоялостта, леността. Обичаше движението, динамиката, бурята. Самият той често сееше бури с фантастичните си, понякога чудати хрумвания, с абсурдните си на пръв поглед намерения. По-късно се оказваше, че фантастичното е реално постижимо, че абсурдното е напълно възможно. След театъра Съйчевски ръководи Музея. Трудно е да се определи кое предпочиташе повече – музейното дело или театъра. Кое му беше повече присърце – ровенето в мухъла на историята, откъдето внезапно грейваха зографски багри – или ритъмът на сцената, професионален по времето на държавния театър и любителски в читалищната дейност. Животът му даде възможност да работи с такива изявени театрални режисьори като Янаки Стоянов (откривателят на незабравимата народна артистка Невена Коканова), като Любен Гройс, Емил Бошнаков и колко още... От всички тях Петко се учи, за да използва наученото като режисьор на редица театрални и оперетни постановки на троянска сцена.“

Смело може да се каже, че най-динамичният период от живота на Съйчевски започва през 1962 г., когато се взима решение за създаването на Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства в Троян. Но от какво е породена тази идея? На 27. и 28. април 1962 г. в Троян, под патронажа на Института по изобразително изкуство при БАН, е организирана първата Теоретична конференция за състоянието и развитието на народните художествени занаяти в Ловешки окръг, придружена от изложба. На тази конференция се ражда идеята за създаването на Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства в гр. Троян. След това, като доказан деец за културното развитие на Троян, за ръководител на музея е определен Петко Съйчески, който ще го управлява в продължение на осемнадесет години. Под негово ръководство се създава и израства днешният Музей на троянските занаяти като научна, художествена и културно-просветна институция.

Първите стъпки за създаването на музейната експозиция започва с основен ремонт, реставрация и адаптиране на сградата, отредена за музей, тя е дело на арх. Тома Богданов. Автори на концепцията за музейната експозиция са: Ганко Цанов, Петко Съйчевски, Бочо Донев, Петър Хаджиев, Стефан Дачев, Иван Пеевски, Цочо Зюмбилски, Йовка Кънчева, Андрей Андреев. Автор на художествено-пространственото оформление е художникът Иван Радев.

Друго важно нещо, което Петко Съйчевски реализира, е през 1966 г.: създава се творческата база на музея, известна под името „Ателие на троянските майстори”. Основната задача на тази организация е да съживи и развие троянската занаятчийска школа в икономическо и в естетическо отношение. Броят на майсторите в Ателието непрекъснато се увеличава и през 1988 г. в него работят повече от 120 майстори на различни занаяти, като голяма част от продукцията се реализира в чужбина. Негова е идеята за създаване на Ателие на троянските майстори (1966), на конкурса „Троянски майстор” – първоначално регионален, а впоследствие национален, на Национален панаир на занаятите в с. Орешак (днешното Национално изложение на художествените занаяти и изкуства). Занаятчийските изделия участват в редица изложби у нас и по света. Най-важният момент за музейната институция е 3. октомври 1968 г., когато – по случай 100-годишнината от обявяването на Троян за град – академик инж. Ангел Балевски (тогавашният председател на БАН) открива новата експозиция. Церемонията е уважена и от представители на държавното и партийно ръководство на страната, начело с държавния глава Тодор Живков. Наред със своята богата работа като директор на Музея на занаятите, той е избран и за председател на Народно читалище „Наука 1870“ – Троян, в периода от 1969 до 1972 г. Нещо много важно, което се случва в мандата му, е голямото честване, посветено на 100 години от създаването на читалище ,,Наука. Чрез създадения Комитет по честването на 100-годишнината на образцово народно читалище „Наука“ – гр. Троян, се провежда един сериозен научен форум със заглавието „100 години – огнище на пробуда и народност“ с представяне на доклади, посветени на важни моменти от историята на читалищната институция. Тук ще спомена участниците: Минко Миревски, Мичо Думанов, Цочо Шипковенски, Никола Николов, Тодора Лилова, Ганко Цанов, Калю Балев, Иван Пейковски, Илия Готовски, Лина Мажгурова, Васил Василев, Надежда Дрянска и Петър Геров. От тези сериозни имена на ярката интелигенция на Троян се доказва сериозното значение на форума, посветен на този важен юбилей.

Отделно през 1970 г. по идея на Съйчевски и под неговото вещо ръководство започва реконструкцията на сградата на бившия турски конак, където се изграждат експозициите „Национално- освободителни борби” и „Работническо революционно движение в Троян и Троянския край”. По-късно е изградена експозицията в къщата-музей „Спас Балевски”, комплексът „Нунките” и още редица други. За съжаление неосъществени остават и много идеи на Петко Съйчевски, като например: Кадийската махала от сградата на старата полиция до Шошковата къща да стане действаща занаятчийска чаршия, да се изгради занаятчийско селище под несъществуващия вече ресторант „Лисичи дупки”, да се построи нова сграда за музея и сграда за галерия… Петко Съйчевски изработва обемен по съдържание и идеи план за развитие на музейното дело в периода 1973 – 1980 година. „Съйчевски не написа книги за изграждането на музея, за трудностите, които преодоля музейното дело в Троян, но заедно с първите уредници го създаде. Той нямаше нужното образование – история, етнография, археология, но имаше организаторски талант и бе влюбен в родния край, искаше да направи нещо за него и направи” – такава е безпристрастната и точна оценка за делото на Петко Съйчевски, която прави Стоянка Чолакова на страниците на юбилейния вестник, издаден по повод на 40-годишнината от откриването на музейната експозиция.

Дейността на Петко Съйчевски е един голям принос за развитието на музейното дело в града. Но дори и след пенсионирането си Съйчевски не се оттегля от обществения живот – в периода от 1980 до 1982 г. е привлечен като сътрудник в Националния исторически музей.

За дейността му като директор на Музея е интересно да се разгледа статията „Човекът-стихия“ – отново на Мичо Генковки, който пише следното:

„Постоянно, като вулкан, някогашният директор на Музея на занаятите и председател на читалище „Наука” в Троян (1969-72 изригваше идеи за развитието на Музея, за обогатяване на културния живот в общината. Ако днес в центъра на града ни има две прекрасни музейни сгради, то в голяма степен те са заслуга на Петко Съйчевски. Той създаде Ателието на народните майстори. Заедно с Иван Николов утвърдиха Задругата на майсторите, а с Найден Нешков развиха идеята за изграждане на Националното изложение на занаятите в с. Орешак. По-старите майстори на народни занаяти още помнят колко срещи с изкуствоведи, с етнографи, колко лекции, беседи, филми организираше Музеят, за да насърчи творческата същност на ваятелите на глината, дървото, метала... Всеки месец нашите народни майстори имаха среща с утвърден специалист, който им оказваше неоценима методическа помощ в техните творчески търсения. На всеки две години се организираше конкурс „Троянски майстор”, в който участваха творци от цялата страна. Незабравими останаха ежегодните декемврийски чествания на Деня на майстора. И наред с това трябваше да се редят нови експозиции в реставрираните къщи музеи на Иван Хаджийски, Власи Власковски, Минко Николов, Спас Балевски, Иван Шошков. В Серяковата къща беше открит Художествен отдел на Музея, който през последните години много успешно прерасна в Художествена галерия и днес е самостоятелно културно средище. Петко Съйчевски беше събрал много всеотдайна и способна група музейни специалисти. Освен незаменимия Ганко Цанов по онова време заедно с него работеха Стоянка Чолакова, Пенка Петрова, Пенка Голийска, Тотю Тотевски, Величка и Енчо Ганковски и др. А вечер, когато хлопваха вратите на Музея, Петко пресичаше площада и се захващаше с читалищната дейност. Беше председател, беше режисьор на няколко театрални и оперетни постановки, беше организатор на концерти и спектакли. С каквото и да се захванеше, вършеше всичко с жар, всеотдайно, вдъхновено. Беше неуморим.“.

Още нещо интересно, което описва Тотка Станчева е това, че независимо където и да работи, Петко Съйчевски винаги е в центъра на обществения и културния живот на Троян. Няколко години е председател на читалище „Наука”, а още по-дълго време е член на неговото ръководство. Много усилия и труд влага и когато оказва помощ на любителските театрални състави на различни предприятия и ведомства, съществуващи към тогавашния Профсъюзен дом на културата. Когато през 70-те и 80-те години се предприемат опити за възраждане на училищния театър, Петко Съйчевски заедно с Веселина Попова и Пенчо Вачев осъществяват театрални постановки с ученици от Техникума по механоелектротехника в града. В периода 1980 – 1982 г. Петко Съйчевски е сътрудник на Националния исторически музей.

Действително зад всички тези последователни и настоятелни инициативи на Петко Съйчевски, зад суровия и непреклонен понякога ръководител обаче се крие човек с голямо и добро сърце. Показателен е следният интересен факт от биографията на Петко Съйчевски, който откриваме на страниците на изследването на Ваня Давидова „Театърът в Троян”:

„По времето, когато Петко Съйчевски е директор на Троянския народен театър, няколко месеца били забавени заплатите на актьорите и персонала. За да ги спаси от безпаричието, директорът изтегля целия спестовен влог на семейството си и плаща заплатите.”

От изложеното по-горе може смело да заключим, че идеите на Петко Съйчевски за съхраняване на културното наследство на Троянския регион са мащабни. Амбициите му за съхраняването на градската памет най-добре се разкриват в писмените документи, които са останали от неговото управление. Нито за миг той не си представя, че това наследство ще се управлява от някого другиго освен от Музея на занаятите. Съйчевски го вижда като най-важна институция по опазването на архитектурните и историческите паметници в Троянската община. От някои документи става ясно, че съвсем не е угодничил на местните власти, най-вече на местната общинска власт (тогава Градски народен съвет). Съйчевски инициира, води битки за намеренията си за опазването на архитектурното наследство в Троян, но не намира подкрепа, а може би и достатъчно експертна помощ около себе си, заради това, за огромно съжаление, голяма част от идеите му остават нереализирани.

Въпреки всичко постиженията на Петко Съйчевси са оценени на най-високо ниво, като отличен с високи правителствени и държавни отличия - два пъти е награден със значка „Отличник“ на Комитета за изкуства и култура, отличен с орден „Кирил и Методий“ – II степен и с орден „Народна свобода 1941-1944 г.“ – II степен. Жизненият път на първия директор на Музея на занаятите завършва през 1995 г. на седемдесет и две години. Оставил е диря на един ярък боец за културно развитие на Троян през втората половина на XX век.

---

Използвана литература:

1. Генковски, М. „Човекът – стихия от Голяма Желязна“. в. „Троян 21“, 2013: https://statii.troyan21.com/2013/12/blog-post_12.html
2. В. „Троян 21“, „Тато в Троян за честването на 100-годишнината на града.“: https://statii.troyan21.com/2018/10/100.html
3. В. „Троянски глас“. „100 години от рождението на Петко Съйчевски – първия директор на Музея на занаятите“, бр. 46, 30 ноември – 06 декември 2022 г.
4. Генковски, М. „Ние сме троянци“, изд. „Симолини 94“, Т. 2020. с. 23-24.
5. Генковски, М. „Троянолюбие“. изд. „Симолини 94“. Т. 2020, с. 32-33.
6. Давидова, В. „Театърът в Троян“, изд. Респект, Троян, 1998, с. 25.
7. Давидова, В. „Пътят на читалището – 150 години читалищна дейност в Троян“. изд. НЧ „Наука 1870“. Троян. 2023. с. 126; 265.
8. Костов, Хр. „Пазителят на културното наследство на Троян“ (100 години от рождението на Петко Съйчевски). в. „Ловеч прес“, бр. 79 (2608). 27-29 ноемв. 2023 г.
9. Станчева, Т. „50 години, Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства“, изд. „Фабер“. В. Търново. 2012. с. 150.
10. Станчева, Т. „Петко Съйчевски - 90 години от рождението му“. в. „Троянски глас“. бр. 46. 2013 г.
11. Списание „100 години – огнище на пробуда и народност“. изд. Комитет по честването на 100-годишнината на образцово народно читалище „Наука“ – гр. Троян. 1970 г.
12. Чолакова, Ст. в „40-годишнината от откриването на музейната експозиция в Троян“ – 2002 г.

---

Автор: Христо Костов