За свободата, честта и преклонението

28 Юли 2025

Част от участниците в похода до лобното място на Никола Войновски Снимки: Димитър Калински

Какво е разстоянието от местността Околчица във Врачанския Балкан до изворите на Камачарската река в Троянския Балкан? След смъртта на Ботев и разпада на четата му, на въпроса са могли да отговорят само четниците Никола Обретенов, Димитър Тодоров – Димитрито, Сава Пенев, Стоян Ловчалийчето и Никола Войновски. Престрелка с потерята, последният загива. Това се случва на 13-и юли 1876 г. Повече от месец петимата юнаци са бродели горите и сипеите на Стара планина, за да достигнат до хладното усое над село Чифлик.

Кой е Никола Войновски? Роден е в Габрово през 1849 г., получава войнско образование и чин в руската армия. Научавайки, че Ботев сформира чета за преминаване в България, се включва в нея. Подготовката му в руската армия е оценена от Ботев и той го назначава за военен командир на четата. По повод 100 години от Априлската епопея през 1976 г. на лобното място е поставен паметник, пред който признателни троянци и гости полагат цветя и свеждат глави. На 19. юли 2025 г. за пореден път отбелязахме годишнина от смъртта му. Ако съдим по организацията на похода, присъствието на лобното му място, водосвета и курбана, това е приключение, но по-вярната дума е преклонение, преклонение пред един от хилядите герои, разклатили Османската империя и предизвикали освобождението ни. С годините все по-стройна става организацията за честването на героя. По традиция походът започва от местността Богоя, а разстоянието по планинските пътеки се изминава за 3-4 часа. Повече от 20 години честванията са регулярни, а в основата на организацията стоят Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Община Троян. Като водещ организатор и лице на похода от години се утвърди о.з. подполковник Тотьо Ангелов. Съкровено е желанието му честването да прерасне от регионално до национално значимо и доводите за подобно развитие са съвсем основателни. Малко като брой, но много забележимо се оказа присъствието на приятели и съмишленици от Карлово. Двама от тях са баща и син, Димитър и Борис Нанкови. Борис е само на 13 години, но поднесе такъв патриотичен и възторжен рецитал, рецитал с интонация и патос, който докосва дълбоко. Имах възможност да се запозная и с двамата. Изразих възхищението си от Борис, а таткото поздравих за социалната и отговорна нагласа за възпитанието на сина му. В същия дух и не толкова далеч от темата се замислих как нас, съвременните хора, ни докосва същинската история, наситена с кръв и барутен дим?! Какво друго ни свързва с онова бунтовно време освен паметта, следваме ли идеала на предците ни, запазихме ли го или се вкопчихме в угощението във всичките му форми?

Когато се спусках по пътеката към реката, случайно се срещнах с младо семейство от София с три деца, и трите момиченца. Дошли с колата си до х. Хайдушка песен и решили да се разходят по пътеката, която води до х. Ехо. Заговорихме се, те не знаеха нищо за нашето шествие в планината. Впечатлих се от видяното – таткото вървеше напред и носеше в раницата си най-малкото момиченце, видимо на година и половина. Каките през пролетта са завършили първи и втори клас, вървяха след таткото, но без ранички. С малка раничка, вероятно само с вода, майката вървеше последна. Срещнахме се на най-стръмния участък, където наклонът е повече от 45 градуса. Няма хър, няма мър – сговорна дружина.! Дух и нрав, тези понятия събираеми ли са? Днешните млади хора не искат декрети и не желаят наставници, но мнозина от тях вярват, че моралът е не само философско понятие, а е същност, без която животът е немислим!

Каква е мярката за благодарност и признателност към героите, изкачили Голгота и оставили костите си там? Досещаме ли се как са се кръстосали пътеките на тези великомъченици в нашия Троянски край, започнали славния си път от юг на Балкана, от Карлово, Калофер, Клисура, Копривщица и Панагюрище, за да обезсмъртят делото си на север край Троян, Тетевен и Ново село. Какво послание долавяме, произнасяйки имената на Бенковски, Захари Стоянов, Тодор Каблешков и Цанко Дюстабанов? Нима нямаме страница в Априлската епопея, нима не знаем, че години преди това Апостола, идеологът за национална революция, беше утъпкал тези пътеки.

Представители от Общинска администрация - Троян

Колко близко стоим до съдбите на предците си, какво пренесохме през годините от духа им? Отговорите увисват, но резултатите са налице. Нека залпът в усоето на Камачарската река отекне по цялото Българско и ни събуди! Амин!

Стихотворението, което рецитира Борис Нанков на тържеството и на Хайдушка песен:

МОЛИТВА ОТ БОТЕВ ВРЪХ

Матей Шопкин

Моя древна земя, побеляла от кости и преспи,
моя гневна земя, почерняла от мъка и кръв-
дай ми оня бунтовен напев на хайдушките песни
и зеления пламък на знамето с български лъв!

Дай ми тъмната болка на свойте безпаметни рани
и дълбокия плач на Марица, Огоста и Вит...
Като млад богомолец издигам душата си в длани
от върха на Балкана, в мъгли и в балади обвит.

И те моля, земя, помогни ми докрай да остана
влюбен в пъстрите люлки на твоите нощи и дни,
залюлей ме над пропаст, приспи ме на равна поляна
и сърцето ми в извор, в камбана и меч превърни!

Аз съм кръвен потомък на твойте борци и поети -
помогни ми до гроба и в гроба да бъда такъв:
да живея, пронизан от клетвени, светли завети,
в боевете за тебе да падам безстрашен и пръв.

Помогни ми за тебе да плача, да пея, да страдам,
с твоя вятър и с твойте жита и реки да шумя,
с твойте песни спокоен да влизам и в рая, и в ада -
с твойте песни - божествена, българска, моя земя!