За себе си винаги съм знаела, че човек трябва да е дисциплиниран, да спазва основни правила в живота, да уважава институциите! Да е благодарен на живота и това, което притежава! Може да се задоволява и с по-малко и за нищо да не ламти! Най- важно е да е жив и здрав!Знам и все повече се уверявам, че има около мен много обич и Любов! За хората - има и много доброта в тях, но има и хора, които не заслужават чак такова внимание и ги отминавам с равнодушие! В света има много любов, но и много страдание. И с природните катаклизми човек не може да се пребори - и дано Бог е милостив! Да преодолеем това пандемично състояние и светът най-вече да си отдъхне, че много смърти преживяхме.

Преодоляхме с децата много страдания покрай пандемията. Аз обаче не мога да преодолея една незатихваща тревожност в душата си, която ме съпътства от дете. Не мога да спя.

Децата ми сбъднаха една моя дългогодишна мечта – имам издадени вече мои авторски стихове. И макар не дотам стойностни, имам приятели поети, които ги харесват, и това ме радва. Оценявам, че много граматични правила съм позабравила, а някои съм пропуснала да науча, и сега непрекъснато чета и се доограмотявам, но старостта си оказва влияние.

Чета "Поетичба азбука" и искам да науча много още за писането на поезия и за литературното творчество въобще! Искам да пиша проза, имам много вълнуващи случки от детството си, за които си спомням, за страданието покрай загубата на мои близки от рак и катастрофи, но не зная дали ще ми стигнат силите! Не успях да довърша много неща  не в изминалата година, а въобще и в живота, но не искам да довеждам докрай особено някои неща, за да има все нещо да ме стимулира за живот! Ако ми предстои, разбира се, още живот,защото съм вече в края на жизненото си поприще. Мечтая да ме приемат в Дружеството на писателите в родния ми град Троян. Ще бъда много щастлива, ако това стане. Не харесвам борбата, която съществува в гилдията, както и мнението кой става или не става.

---

Ванюша Петрова, дългогодишна детска учителка, поетеса, сега пенсионер.