Хора, аз не съм Паисий да ви викна: „Неразумни!”
Аз съм старец. В царско време тук родих се, тук старея,
доверчиво селско чедо, но човек съм, не говедо.
Чуйте, хора, разберете, телевизорите спрете,
радиата угасете, ум в главите съберете,
че сме впрегнати в хомот, що нарекоха живот.
Европейци сме признати, от Европа непознати,
затова сме все последни и за себе си най-вредни.
Тези, що ни покориха и системата родиха,
над седемдесет лета ни отделят от света,
и не спират да говорят, че с системата се борят.
А земята ни е свята, с белег ясен от съдбата.
Дънов тайната прозрял и там, дето Бог е спал,
учениците отвеждал, с радост сял любов, надежда.
Тайната и аз я знам. Питайте. Ще я раздам.
Мъничка ни е земята, ала с билки е посята
както само две страни по световни ширини.
С първите сме на земята с топли извори в страната,
но ни смачка тъмнината, болна рожба на лъжата,
че без Бог, с терор и гнет, се творят любов и ред.
И на всичкото отгоре таз нелепа управия
роди третата стихия, що расте из ден във ден
и народ изпада в плен в цигания устремен.
Българи, във бой юнаци, да се наплодим с мераци,
пак да станем трудоваци. Под балкани, по баири
трябват микроязовири. Малки , но от тях водите
ще ни пеят от чешмите по села, по градовете.
Язовири да изпуснем, вред реките да превърнем
в езера от край до край. Тъй земя ще стане рай.
ВЕЦ-ове безброй строете, евтин ток навред да свети
и да засвистят фонтани по поля, гори, балкани,
огън да не ни гори, нито суша да мори.
И тогава чак водите, що се спускат над горите,
в извори ще се превръщат и в реките ще се връщат.
Тук ще става кръговрат. Старец ще се чувства млад.
Тъй народ ще богатее и ще знае що живее.
А богатите държави от Европа и Русия
чак тогаз ще разберат, че у нас твори умът.
Ще си построят градчета лете млади да почиват,
зиме стари да се сбират. Как добре ще се разбират.
Тук ще идват депутати не правителства да клатят,
а чист въздух да подишат и да чукат пълни чаши
с питиета чисти, наши. Тук ще разберат, че раят
е в Европа, но на края. Ще настане вечен мир
от Ламанш чак зад Сибир.
Ради Кисьов
поет