Жизненият му път започва на 10. август 1924 г. в село Дойренци, Ловешко. Щастлива е съдбата му, че идва на бял свят в красивото село Дойренци, което през цялата си нова история е разсадник на прогресивни идеи и напредничави стремежи, гнездо, от което са излезли поборници и герои, строители и съзидатели на материални блага, видни общественици, държавници и талантливи творци на духовната ни култура. Той пише: „Често закъснявах и уморен от животните, вечер заспивах на някои слог. Чак когато през сънища чувах гласа на мама, скачах плачешком. Запомнил съм и уплахата, и студените тръпки от падналата роса. Тръгвайки към къщи, мама все ми повтаряше: „Живей с честен труд! Уважавай старите хора! И по-късно: Уважавай човешкото достойнство на другите! Никога не се унижавай и не допускай за нищо на света да те унижават.“. Тези благоприятни обстоятелства дават положително отражение върху израстването и развитието на младия Христо Хараланов.

Целият му жизнен път е един наниз от труд и борба, събрани в житието и битието му. Христо завършва  своето основно образование в родното си село през 1938 г. До 1942 г. работи при Петко Калуша и Георги Боев. В началото на 1942 г. постъпва на работа при Цачо Петков в Ловеч, през октомври същата година се записва ученик в Летнишката гимназия.

От ранната си младост той прегръща левите идеи, на които е верен до последния си дъх. Под влиянието на прогресивни другари като Янко Серкеджиев и Гриша Филипов през септември 1939 г. е приет за член РМС (Работнически младежки съюз). През 1941 г. като прогресивен младеж е избран за групов отрядник - в групата му членуват Димитър Киров, Лило Тодоров, Петко Цонев – всички са признати за активни борци против фашизма и капитализма след 9. септември 1944 г. Хараланов, като групов отговорник, става свръзка за селата Владиня, Дренов и Деветаки. С излизането на първите партизани Моню Минев,  Христо Кърпачев и Дочо Шипков, Хр. Хараланов участва в намирането на нелегалните храна, дрехи и оръжие. Придружава партизаните от едно село до друго. Като ученик в Летнишката гимназия продължава да работи по пропагандата за разпространяване на позиви. На 13. март 1943 г. е арестуван и впоследствие освободен. Идва датата 9. септември 1944 г. Хараланов взема участие в свалянето на досегашната власт в родното му село Дойренци. В  X клас е избран в гимназиалното бюро на РМС за отговорник по културно-просветните дейности. След завършването на средното си образование през 1946 г. е приет в Софийския университет „Климент Охридски“ със специалност руски език и литература. Дипломира се през 1951 г.

След завършването на своето висше образование първоначално е назначен за методист по руски език в Плевен. С решение на Бюрото на ОК на БКП – Плевен, от 1. януари 1952 г. е назначен на длъжността заместник-главен редактор на плевенския вестник „Септемврийска победа“, където доказва своите професионални възможности. На 30. април 1954 г. е приет за член на БКП (Българска комунистическа партия). След като се доказва като добър специалист, на 1. март 1959 г. е назначен за главен редактор на в-к „Заря на комунизма“ – Ловеч, който ръководи до 1. април 1969 г.

Атестиран като ръководител, след своята богата журналистическа дейност по решение на Бюрото на ОК (Окръжен комитет) на БКП – Ловеч, последователно заема длъжностите завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ към ОК на БКП – Ловеч, от 1969 до 1972 г. След това е назначен за секретар на ИК (Изпълнителен комитет) на ОНС (Окръжен народен съвет) – Ловеч, председател на Окръжния съвет за култура и зам.-председател на Окръжния комитет за българо-съветска дружба в периода 1972/1977 г.

Като отдаден деятел за културното развитие на Ловеч през 1977 г. е издигнат за заместник-председател на ИК на ОНС, отговарящ за култура, образование и здравеопазване, тази длъност заема до своето пенсиониране през 1988 г. Важен момент от работата му като зам.-председател на ИК на ОНС – Ловеч, е дейното му участие за изграждането, развитието и популяризирането на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в с. Орешак, Троян. От 1960 г. до пенсионирането си е избиран за член на Пленума в ОК на БКП – Ловеч. Член е на комитета за култура, Управителния съвет на Съюза на българските журналисти, на бюрото на ОК на ОФ (Отечествен фронт), зам.-председател на Окръжния комитет за Българо-съветска дружба, председател на Окръжния съвет за народно образование , председател на окръжния комитет за трезвеност, на окръжния съвет за култура  и др. За антифашистката си дейност е признат за активен борец против фашизма и капитализма. На тези  длъжности той проявява воля, амбиция, широта във вижданията и успешно дълги години е успял да отстоява непреходните ценности.

Наред със своята професионална дейност Хараланов има не по-малко присъствие и в обществения живот на Ловеч като член на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските филателисти и др. Още един много важен момент от биографията му е фактът, че по негова инициатива през 1962 г. се създава Клуба на дейците на културата в Ловеч.

В книгата си „Културната памет на Ловеч“ авторката Пенка Чернева е описала следното:

„В бр. 96 от 8 декември 1962 г. във в. „Заря на комунизма“ четем информация от П. Стоянов: „На 6 декември в читалище „Гогол“ – Ловеч бе основан за пръв път Клуб на културните дейци в града. На учредителната сбирка присъстваха повече от 50 художници, музиканти, литератори, архитекти и самодейци от градския представителен хор и оперетата. Избраното ръководство с председател Христо Хараланов, гл. редактор на в. „Заря на комунизма“, ще обмисли бъдещата работа на Клуба на културните дейци, която ще се изрази главно в творчески срещи с гостуващи артисти, писатели и журналисти, в обсъждане на представления, в популяризирането на новости в изкуствата, в свободни разговори по различни творчески въпроси и проблеми на майсторството. Постоянните срещи на членовете на клуба ще стават в сладкарницата на театъра.“

За събитието е изпратена дописка от П. Христов с подобно съдържание и във в. „Народна култура“, бр. 51 от 22. декември 1962 г.“. Поставеното начало от Хр. Хараланов – създаването на Клуба на дейците на културата – и до днес се превръща в храм на интелектуалния живот на града.

Като наследство за летописа на град Ловеч през 1996 г. Христо Хараланов издава публицистичната си книга „Писано да се знае…”, която побира целия му творчески и професионален житейски път. В негова чест през 2014 г. по случай 90 години от рождението му се издава и сборник „Себеотдаване“.

Христо Хараланов приема поздравления от Нейчо Станев - Първи секретар на ОК на БКП - Ловеч

За своята активна журналистическа и обществена дейност Христо Хараланов е награден с множество държавни и правителствени отличия: орден „Народна република България“ – III степен, орден „Кирил и Методий“ – II степен, орден „9 септември“, орден „Народна свобода“, юбилеен медал „1300 години България”, почетен знак на Ловеч, почетна значка на СБЖ (Съюз на българските журналисти) „Златното перо” и др. През 1985 г. с Указ № 1700 на Държавния съвет на НРБ (Народна република България) Хараланов е удостоен с почетното звание „Заслужил деятел на културата“, както и „Заслужил деятел на червения кръст”. Удостояван е с редица грамоти, удостоверения, приветствени адреси, отличия и почетни знаци: от Общинския народен съвет – Ловеч, от Съюза на българските журналисти – София, от различни журналистически колегии и др. През 2014 г., по случай 90- годишния му юбилей е награден от кмета на Ловеч – Минчо Казанджиев, с почетен медал на град Ловеч.

Жизненият път на Христо Хараланов завършва през 2019 г. на преклонните деветдесет и пет години. В съболезнователния си адрес Корнелия Маринова /кмет на гр. Ловеч/  пише следното: „Лично аз ще го запомня като лъчезарна личност с неизменна китка здравец в ръка, готов да даде съвет или да сподели скъп спомен“. Това е доказателство, че независимо от времето и мястото един достоен човек като Хараланов винаги е получавал и ще получава висока оценка за работата си и за това, което е оставил в Ловеч като следа. Всичко написано по- горе обрисува богатия образ на една от ярките личности на Ловеч – Христо Хараланов, който отдава живота си за развитието и благоденствието на културния живот на града през втората половина на XX век. 

*** 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Хараланов, Хр., „Писано да се знае“, Ловеч: „САФО“. 2004. с. 168-210; 211-220.
2. Йотов, М. „Отимисти“. Ловеч: „ИнфоВижън“. 2011. с. 92-97.
3. Чернева, П., „55 години Клуб на Дейците на културата – Ловеч“. Ловеч: изд. . 2021. с. 4-5.
4. Борисов, Хр., „Звездата е любов“. Ловеч: „Полиграф Юг.Ад“. 2017. с. 283-284.
5. ДА–Ловеч, ф. 1302, оп. 1, а.е. 1, л. 1-5.
6. ДА–Ловеч, ф. 1302, оп. 1, а.е. 2, л. 1.
7. ДА–Ловеч, ф. 1302, оп. 1, а.е. 3, л. 1.
8. В. „Ловеч прес“, „Съболезнователен адрес изпрати кмета на Ловеч до близките на Христо Хараланов (1924-2019)“, бр. 61, 15-18 август 2019.

---

Автор: Христо Костов - историк