Почит пред паметника на освободителя на Троян ген. Павел Карцов

Паметникът на ген. Павел Карцов в Троян Паметникът на ген. Павел Карцов в Троян

На 7.01.2022 г. се навършват 144 г. от превземането на Троянския проход. Тежката задача да се атакува почти непристъпната планина е възложена на Ловешко-Севлиевския отряд под командата на ген. Карцов. На 3.01.1878 г. той пристига в Троян и е настанен в Конака, където вечерта се провежда военно съвещание, в което участват руските командващи офицери, архимандрит Макарий и Георги Пулевски – началник на Троянското окръжие. Взето е решение на следващия ден да се атакува Троянския проход.

Руските колони се придвижват към Троян, гостоприемно разтворил врати, за да подслони освободителите в малкото оцелели след опожаряването на града къщи. Под ръководството на архимандрит Макарий – игумен на Троянския манастир и подпредседател на местния революционен комитет, се приготвя храна за руските войници. Той мобилизира населението в помощ на освободителите, уверява ги, че проходът е преодолим. От околните села се качват волски коли с храна, сено за конете и въжета за изтегляне на боеприпасите и оръдията.

Преминаването на прохода при зимни условия е невъзможно. На 4.01. започва трудното изкачване на замръзналия и непристъпен Балкан. Цеко Петков с четата си и един руски батальон проправят пътя на войската сред дълбоките преспи. Изкачването по стръмните, почти отвесни склонове, в дълбокия до пояс сняг, при минусови температури, с бойно снаряжение и оръдия, теглени от впрягове и хора, изглежда неосъществимо.

На 5.01. на билото е изкачено първото руско оръдие и е позиционирано срещу турското укрепление. На 6.01. е изкачено и второто, а на 7.01. започва решителното настъпление срещу турските позиции на Курт Хисар. Там загива троянецът Христо Исикийски. Командващи различните позиции са полк. Греков, ген. Татишчев, майор Духновски. Атакувани от изток, от юг и фронтално турците предават прохода.

Вечерта ген. Карцов се завръща в Троян, тържествено посрещнат като герой.

Потомците са издигнали знаци на признателност на освободителите и дедите ни, загинали за освобождението на родината. Първият паметник е при с. Балканец, откъдето са тръгнали войските в своя героичен поход. Изработен е в Русия от другарите на загиналите. Есента на 1958 г. е маркиран Сеченият – Карцов бук, свидетел на титаничната битка. Със знак на признателност – паметна плоча по проект на арх. Събев, е белязана и крепостта Курт Хисар. На 30.07.1965 г. в центъра на Троян е открит бюст-паметникът на ген.-лейтенант Павел Петрович Карцов. Творбата е дело на скулптора Дочо Терзиев от с. Калейца.

На 9.08.1980 г. е открита "Арката на свободата" на билото на Троянския балкан. Инициативата за издигането му е на троянци. Ръководител на проекта е арх. Георги Стоилов, автор на скулптурите – Величко Минеков.

Паметните събития бяха припомнени от Венета Илиева, уредник в Музея на занаятите. С едноминутно мълчание бяха почетени загиналите под звуците на траурния химн, изпълнен от духовата музика.

Венци на признателност поднесоха от Военно формирование 24430, Община Троян и ОС Троян, МНХЗПИ, НЧ "Наука 1870 г." и ВМРО.

Споделяне