Той е роден на 22.II.1922 г. в с. Дебнево, общ.Троян. Още от ранна възраст се проявява  като находчив и амбициозен младеж. На границата между 40-те и 50-те години, става активист на ДСНМ, изпълнява отговорно поръчение по създаване и укрепване на МТС/Машино-тракторни станции/ за механизиране на ТКЗС в Луковитско. След което в периода от 1949 до 1950 г. е кмет на родното си село. Включен е в състава на партийния орган в Троян, откъдето е изпратен на тригодишно обучение във Висшата партийна школа при ЦК на БКП за ръководни кадри,обучението в която е приравнено на висше образование с икономически профил.

На 31.VIII.1957 г. е избран за председател на ИК на Околийски народен съвет – Троян. При създаването на окръзите работи в ОК на БКП. От месец октомври 1962 г. е назначен за директор на ЗММ „Машстрой“ –Троян и в продължение на  тринадесет години до 1976 г. под негово ръководство заводът се развива с усилени темпове.

Честване на 40 години ЗММ „Машстрой“ 1987 г.

Ще си позволя да цитирам Христо Борисов, който дава един много добър фактологически анализ за производствените резултати в Завод „Машстрой“ под управлението на Даскалов, които публикува в книгата си „Индустриалният Троян“.  

„По времето, когато Пенко Даскалов е директор на ЗММ „Машстрой“, в него работят над 2000 души. Заводът започва да произвежда хиляди стругове годишно, като половината от тях се изнасят в чужбина. По това време се слага началото на сътрудничество между завода и японската фирма „Фануи“, „…което довежда до монтажа на гъвкава автоматизирана производствена система /ГАПС/, авангардна за времето си машиностроителна технология.” 

Мичо Генковски пише за него следното:

„Беше изключително емоционална личност. Но всички знаеха - както бързо избиваше недоволството на Даскалов, така бързо му и  минаваше.“

Че е бил изключително емоционална личност го доказва и един спомен на Радослав Стойчев. Парното на завода не работи, директорът нахлува при огняра Лучо и набързо му тегли…една… Оня също не си поплюва и го прогонва с попаднала му под ръка лопата. След малко Даскалов се връща и по своему му се извинява: „Май не трябваше да реквам така!“. Понякога, след такъв сблъсък, сядал с потърпевшите на чаша бира, а на другата сутрин можел отново да ги скастри, ако закъснеят.

„Занимаваше се с всяко нещо, което правеше Троян град - строителство, благоустрояване, промишленост, търговия… спорт. Не позволяваше да бъде заблуждаван… Проявяваше изключителна твърдост при отстояване на собствените си позиции. Беше непоколебим в амбицията си да изпълни докрай набелязаната програма. В работата си беше като валяк, готов да смачка всяка трудност и преграда… Беше неумолим и неукротим при прокарване на обществения интерес.“ /Продължава Генковски/.

На Международния мострен панаир в Пловдив през 1962 г. изложените машини шепинг Ш56 и ЩОС-Щ25 спечелват за създателите си бронзов медал. Той има стойност, не само като признание, а е и знак за проявен интерес от чуждестранни фирми.

Доказал се като лидер в ЗММ „Машстрой”от 1976 г. той е избран за председател ИК на ГНС-Троян до 1978 г., след което в периода 1978/1985 г. е председател на на ИК на ОбНС-Троян. През мандата му се извършва реконструкция на главната улица, подменят се ВИК тръби на част от ул. „Ген. Карцов“. Проектира се и се строи нов път в северната индустриална зона. През 1982-1985 г. започва изграждането на новия вход на града откъм Ловеч с разширяване на пътните платна и с озеленяване. През годините на кметуването му, в Троян усилено се строи ЖК „Тончо Стаевски“/„Лъгът“/, оформя се площада в центъра, прокарват се нови канализационни и водосабдителни мрежи в града и общината.

Посрещане на Тодор Живков в Института по планинско животновъдство и земеделие 1977 г.

Наред със своята стопанска дейност Даскалов е избиран и за член на Пленума и Бюрото на ГК на БКП и ОбК на БКП, и Пленума на ОК на БКП, както и за окръжен и общински съветник. За високи производствени успехи и активна обществена дейност е носител на високи Държавни и правителствени отличия. Но най-високата оценка, която получава след смъртта си ,е, когато с решение № 303 от 28.05.2009 г. на Общински съвет Троян Пенко Даскалов е удостоен със званието „Почетен Гражданин на Община Троян”- (посмъртно).

Ще завърша спомена си за Пенко Даскалов с убеждението, че Лидерите на Троян, са се раждали в трудности и са се калявали във всички предизвикателства на времето. Пенко Даскалов е  един от дръзките строители на Троян.  Ще си позволя да цитирам отново Мичо Генковски, който пише следното за Даскалов: „Присъствието му в „Машстрой“ и на кметския стол в града и общината бележи върхове, каквито малко личности в троянската действителност са постигали.“ За съжаление  житейският път на този лидер на модерен Троян завършва през 1995 г.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Давидова, В., 145 години град Троян, изд. Арт Студио БМ, Троян, 2013, с. 41, 45.
2. Пенчева, Ж., Тончев, Т., Културно историческо наследство на Троянския край, том 6, Ловеч, 1993, с. 112, 120.
3. Борисов, Хр., Индустриалният Троян – документална хроника, изд. „Полиграф ЮГ“ АД, Троян, 2020, с. 303, 304, 309, 310, 318, 319, 335
4. Генковски, М., Троянолюбие, изд. Симолина 94, Троян, 2020, с. 63.
5. Генковски, М., Ние сме троянци, изд. Симолина 94, Троян, 2020, с. 105-106.

---

Автор: Христо Костов