Аз от две години съм пенсионер. В личен план въпросът опря до възникналия при мен здравен проблем. Някога Авицена поставил в определена близост, но без пряк физически контакт, по разбираеми причини, вълк и овца. След три дни овцата умряла! Аз 37 г. работих в общност, не казвам колектив, от „глутница вълци“. Учудващо е, че се отървах само със здравен проблем. Някои умряха. Измираха „овце“, но не и „вълци“! Обяснението на експеримента на Авицена е, че влошеното емоционално състояние променя биоенергетиката на организма. Това предизвиква промяна в биохимията му, което води до конкретно заболяване. Възможен е и обратният сценарий - положителните емоции подобряват биоенергетиката, съответно биохимията на организма, с последващо оздравяване „Не ходи в чужд манастир със свое Евангелие“, гласи поговорката. Странното за мен е, че някога я чух от един партиен секретар. Аз не съм въвеждал „моето Евангелие“, но управляващите в Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян ме „налагаха по главата“ със своето такова. Невероятно беше въображението на управляващите в това отношение. „За първи път виждам такова нещо“, каза някога Петър Дончев, а той не беше кой да е. Има си ред: кой, кога, как, защо и т.н. Някои мои колеги напуснаха института само заради този „ред“. „Ти, ако не слушаш, никога няма да защитиш десертация“, каза някога Тотю Тотев, прекият ми началник. „Битият си е бит, втората част невинаги е много приятна“, казваше Гиньо Ганев от трибуната на Народното събрание. Той доста се постара, за да го постигне това. Необходими са изпълнители, а не творци! Погледнете изискванията за кандидатите за директори в ССА – учените трябва да изпълняват програмата на директора?! Да, но идва ден и назначават нов директор с негова програма и … започва отново на „гола поляна“!.

Съществували са, а според Арнолд Тойнби, някои все още ги има “ДВАДЕСЕТ И ЕДНА ЧОВЕШКИ ЦИВИЛИЗАЦИИ. И БЪЛГАРСКАТА Е ЕДНА ОТ ТЯХ. Другите са Шумерска, Акадска, Китайска, Египетска, Индийска, Финикийско-Картагенска, Етруска, Персийска, Еврейска, Арабска, Византийска, Тракийска, Асиро-Вавилонска, Елада, Маи, Ацтеки, Толтеки, Олмеки, Инки“.

До Президента на Република България

До Министър-председателя на Република България.

До Посолствата на редица държави.

ОТВОРЕНО ПИСМО

„Господи, Боже наш“, обръщам се към Теб, защото друг не остана! „Елате ни вижте“. „Една, че две, че три, (че 20 и повече) усилни паметни години“. „Да беше мор, да беше чума, а то“, добитъкът на Георги Узунов. „Скот и стопанин духовно сближени. Елате ни вижте“. Ако той има две кози, то едната от тях задължително ще обикаля безстопанствена наоколо. По някое време те бяха стотина. Двадесет и повече години садя плодни фиданки. Двадесет и повече години козите му системно ги съсипват! Садя пипер, но пиперки не бера. Садя зеле, същото се случва. Цветята ми ги приемат като … нафора. Не са редки случаите, когато козите му го „изпращат“ по пътя за вкъщи, че го и „посрещат“ на излизане от там?? Георги от това не се впечатлява. Случвало се е да поправям неговата, т.нар. ограда на т.нар. му кошара, за да намаля вредите при мен. Гледа „нашият“ как козите му прескачат т. нар. ограда на т. нар. му кошара, диви се като анимационен герой от Д. Донев и …?! Интересното е, че животинките осъзнават вършените нередности от тях, но не и … Георги! Търси се поет, който да опише новото състояние на нещата. Кучетата му си отядоха на агнешко и ярешко (поради голямата смъртност), но застлаха баирите със … собствените си кости!! За изпохапаните и стресираните хора нищо не казвам. „Вързано куче работа не върши“, казва Георги!! Би могло да добавим вредите нанесени ми от дивите свине. Всяка пролет поправям огради, а до есента вече има дупки в тях. Да оставим на страна как козите му ми ги съсипват. С очите си съм виждал как Георги го прави същото целенасочено! .Случвало се е, когато търпението ми изневери, да поставя въпроса пред него. Той това го приемаше за кощунсвено от моя страна! Следвали са нападения с тесли, колове, … „Обещанията“ му да ми „върже кърпа около врата“ не ги броя! И други „юнаци“ имат подобни мераци. Трябва ли да се случи непоправимото, за да се почесва някой по тила с оправданието, че „такъв е законът“? Няма да питам тях кой ги гласува „такива“. Кой казва, че „САЩ са страната на неограничените възможности“? „Там, където има животни, няма място за градинки“, казва Георги. „Законодател“ от изключителна величина!! Не е за изпускане. Би могло да го вземат в общинския съвет, дори в Народното ни събрание, а защо не и като консултант в Брюксел. При такъв „законодател“, да се чудим ли защо по баирите в района настана … пустош? Понеже Георги не събира груб жураж за зимата, козите му от глад остъргаха кората при основата на един стар дъб, който двама души могат да обгърнат с ръце. Служителите в „горското“ не се смущават от това. Загледани в гората, те пропускат отделното дърво. Би трябвало хората да стоят със свалени шапки пред неговото достолепие.

Предлагам междувременно да се направи опис на пресъхналите извори наоколо. Няма да питам къде е „Великата българска гора“, за която са писали пътешествениците някога. Госпожа Кристалина Георгиева, в предаването „Неделя 150“, на р. „Хоризонт“, 26-и Януари, 2020 г., изчисли в резултат на екологичните проблеми колко милиона мигранти ще тръгнат насам. С какво ще ги посрещнем тук? С оголени баири и пресъхнали извори ли ще го направим?? Някой беше казал, че „когато отсекат последното дърво и бетонират последния квадратен метър земя, тогава ще се разбере, че парите не стават за нищо“! Чувам, че ще облагородяват Марс и ще го колонизират. Кой ли ще го свърши това? Може би тези, които „ще отсекат последното дърво и ще бетонират последния квадратен метър земя“? В добавка имаме неопределено количество боклуци с неизвестен състав, доставен от къде ли не. Първенци сме по заболяване от рак, инсулт, инфаркт. Не споделям разбирането, че е „защото българите ядат сланина и пият ракия“. Дядо ми също го правеше, а беше … здрав?! Казват, че България е най-лошото място за отглеждане на деца в Европа (р. „Хр. Ботев“, 21.02.2020 г., 8.30-8.40 ч.)!! Как го постигнахме това? „Че нали бяхме добре“, питаше някога бюрократът (в изпълнение на Георги Калоянчев), в заключителния монолог от театралната постановка на Станислав Стратиев, „Сако от велур“. Децата и внуците ни ще ни съдят. С какво ще се оправдаваме? Може би с това, че „Времето беше такова“? Някога разучавахме приказка озаглавена „сливи за смет“. Главният и герой си намери снаха, разменяйки ги. А ние …? Казват, че „21^-и век ще се характеририза с износ на интелект“! Ние „изпреварихме“ Времето! В ход е гениална операция – изнасяме интелект (неизвестен брой наши сънародници заминаха по света), а внасяме … боклуци!! Парадоксът е, че вина има, но виновни няма. Случвало се е да бъдем свидетели и на обратното.

„О времена, о нрави“!

Проф. Д-р Димитър Митев

www.HemusNews.com

Размисли на Проф. Д-р Димитър Митев

До Президента на Република България,

До Министър-председателя на Република България,

До Омбудсмана на Република България,

Копие: Председател на ССА,

„За да се прелисти една страница от Историята, тя трябва преди това да се прочете” (Ж. Желев).